"Две госпожи во най-добри години решиле да излезат надвечер сами без мажите. Вечерали се напиле бааги и дошло време за дома. По пат им се примочало. За да не им светкаат белите газишта во градската темнина решиле да скршнат во гробиштата покрай кои минувале и таму да ги изврашат природните обврски. Нормално немале тоалет хартиа. Првата се забришала со своите гашти и фрлила. На втората и било жал за гаштите па откинала парче од венец и завршила работа.
Утредента двамцата мажи си пожалиле мейусебно:
- Знаеш, жена ми синошта се врати дома пияна и без гашти - рекол единиот.
- Не е тоа ништо - одговорил другиот. - Моята исто се врати дома пияна а од газот и штрчеше лента на коя пишуваше: никогаш нема да те заборавиме. Перо, Миле и фудбалски клуб Слога!"
Надписи на тениски
Най-накрая съм на 18 и по закон мога да правя това, което правя откакто станах на 15.
Една картинка струва колкото 1000 думи, но използва 1000 пъти повече памет.
Съпругът ми и аз се разведохме поради религиозни различия - той се мислеше за Бог, а аз не.
(Отпред) Не може да ме купите - (Отзад) Но може да ме наемете.
Мъжете и жените са от Земята - свиквайте с това.
Жената се нуждае от четири животни през живота са - норка на гърба си, ягуар в гаража, тигър в леглото и магаре да плаща за всичко това.
Животът е несигурен - яжте първо десерта.
Мразя всички, а ти си следващия.
Запомни името ми - по-късно ще го крещиш.
Защо хората, които не знаят нищо, винаги си отварят устите?
Не ме предизвиквай. Няма да спечелиш.
Имате право да запазите мълчание, затова моля ви МЛЪКНЕТЕ!
Аз съм едно от онези лоши неща, които се случват на добрите хора
Как ще ми липсваш, ако не си отидеш?