На язовира в Суходол седи един приятел, наджапал до кръст във водата и лови риба, а на главата му една тухла. Минава една жена и го пита:
-Как е? Кълве ли?
А нашия и вика :
-Ш-ш-шшшшшшш.
Тя пак:
- Е кажи де. А за какво ти е тая тухла на главата?
Нашия пак:
-Ш-ш-шшшшшшшшш.
Примолила му се тя и той най-накрая склонил.
-Ако ми направиш една свирка ще ти кажа.
-Ааа дума да не става. Ти луд ли си бре.
И отминала. Обаче женско любопитство к’во да се прави неиздържала и се върнала.
-Добре ще ти направя свирка, само ми кажи за какво е тухлата.
Направила му тя свирка и нашия и казал:
-Ами гледай сега, цяла сутрин хвърлям въдицата и нищо, ама на тухлата ти си третата!
Зайо пита Кумчо Вълчо:
- Кумчо Вълчо, как ти е пораснал толкова голям?
- Гледай сега. Отиваш на полянката с гъбите. Заравяш се, и го оставяш само него да стърчи. Като мине Баба Меца, го мисли за гъба, и като го дърпа, пораства.
Отива Зайо, заравя се, оставя си го отвън. По едно време пристига Баба Меца, и почва да събира гъби:
- Една гъбка, две гъбки, три гъбки, четири гъбки, четири гъбки, четири гъбки, четири гъбки, пет гъбки...