Зима. По заледен път с мъка пълзи Запорожец. Зад него кара голям Мерцедес.
Мутрите от Мерцедеса тръгнали да изпреварват Запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в Мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една дупка... Шофьора на Запорожеца слиза и на бегом отива при разбития Мерцедес, поглежда в дупката и пита:
- Момчета, има ли някой жив?
Отдолу абсолютна тишина.
- Има ли живи, бе?
Отново тишина.
- Их, провървя ми! - с облекчение въздъхва човека.
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.