Вицет — Първомай

Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: - Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? - Има, защо да няма. Всички хора са смъртни и аз не съм вечен...

Разни 03.10.2017 2,899 прегледа

Следващ →

Още вицове

За момичетата детството свършва тогава, когато ги викнат в кухнята не да ядат, а да готвят. В болницата лежи човек на смъртно легло. Идва при него свещеника, да го изповяда. Сяда до него на леглото и казва: - Сине, кажи ми последните си грехове. - К-о-о...К... - О, извинявай, виждам, че си на командно дишане. Ето един лист и химикалка и напиши. Човекът написал и умрял. Свещеникът взима листа и чете:"Копеле стани от тръбата ми за дишане..." Две мухи кацнали на фекалия и започнали да се хранят. - Искаш ли да ти разкажа един виц? - попитала едната. - Разкажи, но гледай да не е някой мръсен, че в момента се храня. Когато Симеон се качил на американския кораб The World, първата му приказка била: - Къде е казиното ? - И как се отказа от пиенето? - Стана от само себе си. Излизам веднъж от кръчмата и виждам насреща си тъщата... В два екземпляра!