Отишли 2 баби на гости на стара дружка – баба Мара, която имала склероза. Та поканила ги жената, седяли, седяли и бабата по едно време скочила и казала: „ех таз склероза, забравих да ви почерпя по един бонбон“. Почерпила ги, след малко скочила пак и казала „Ама глей ква съм отвеяна, забравих да ви почерпя с бонбон“. И така няколко пъти. Когато си тръгнали бабите, вече отвън на улицата, едната казала на другата: „Тая Мара хич я няма, и един бонбон не се сети да ни почерпи“, а другата:“… .че ти къде видя Мара“
Елеонора Ненкова отива при доктор Николай и го пита:
- Докторе, защо не мога да си родя детето?
- Изяш една маса и ще го родиш.
Елеонора изяла масата от хола, но бебето така и не се родило. Отишла отново при доктора и го пита:
- Докторе, защо се ражда бебето?
- Изяш един стол и ще се роди.
Тя изяла цели три стола, но детето пак не се родило. Отишла пак при доктора:
- Докторе, пак не се ражда!
- Изяш една китара и гарантирам, че ще се роди.
Изяла Елеонора китарата на мъжа си, но дете не излиза...
Отишла отчаяна при диктора:
- Докторе, пак не се ражда!
Докторът пуснал скенера и какво да види: детето седнало на стола, сложило краката на масата, държи китарата и си пее:
"Няма да изляза, на-на най-на...
Тук ще си остана, на-на най-на!"