Две жени се разправяли:
- Моят като го знам... Пак ще ми се прибере кьоркитюк...
- О-о-о-о-о! Аз моя го отучих и сега не близва ама грам.
- И как ма муцка?
- Как ли? Ами вървя си по улицата и намирам една премазана котка. Вземах я и си отивам в дома. Напълних една кофа с ракия и "удавих" котето вътре. После излязох на пазар. Връщам се след време и к’во да видя? Нашият погнусен от гледката се зарече и до ден днешен не е близвал.
Другата решила и тя да направи така. Всичко по "упътване", прибира се и какво да види? Нейният мил супруг на колене и усуква котката и:
- Моля ти се котенце! Пусни поне още сто грама...
- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.