Моряци корабокрушенци плават с лодка вече много дни, гладни, жадни... По едно време до тях доплава бутилка. Отварят я, а в нея - дух. Казва им:
- Задето ме спасихте, ще ви изпълня едно желание.
- Искам морето да стане от бира! - викнал веднага единият.
- Добре, правя го бирено - казал духът и изчезнал.
Гледат моряците - вярно, бира навсякъде. Вторият моряк обаче вика възмутено:
- Какво направи бе, идиот? Сега трябва да пикаем в лодката.
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал.
- Чапаев, да взема да го хвърля тоя чувал, а?
- В никакъв случай няма да го хвърляш! В него са плановете за превземане на Париж.
- Чапаев, да хвърля тоя чувал, а? Белите вече ни настигат, ще ни хванат!
- Няма ва го хвърляш за нищо на света! Вътре са плановете за превземане на Париж.
С много мъка и бягане двамата се спасяват от белите. Спират на една полянка, пльосват се задъхани на земята и Петка се обажда:
- Я да видя тоя план за превземането на Париж!
Чапаев изтръсква чувала с картофи на земята.
- Това ли ти е плана?
- Да! Ето виж! започва да подрежда картофите Чапаев. Тук сме ние, а тук е Париж...