Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 11°
Първомай България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Медицината непрекъснато твори чудеса. Едно такова се случило със 74-годишна жена, която с лекарска намеса успяла да роди дете. По този случай цялата рода се събрала, да я поздрави. Всички й честитят и искат да видят бебето. Майката през цялото време отговаря "По-късно, не сега, след малко". Това продължило дълго и дошло време гостите да си тръгват. Накрая един от мъжте пита възрастната майка: - Добре, де, какво все пак чакаме? - Спокойно, ще се събуди бебето, ще заплаче и тогава ще ви го покажа. - Ама ние тихичко ще влезем - само да го видим. Няма да го събудим. - Проблемът не е в събуждането... - отговорила тя. - Забравила съм, къде го сложих...
Лекари 3,142 прегледа
Следващ →

Още вицове

Глас по радиоуредбата в ресторант. - Обявяваме промоция - за всички шофьори, които са с колите си - безплатно по две големи ракии. Благодарности можете да поднесете на спонсорите, които са с кола на КАТ, зад ъгъла. Срещнали се германеца и българин. Германеца започнал да се хвали: -Аз съм от техническа нация. От захвърлени железа мога самолет да сътворя. -Така ли? -рекъл българина -Тогава доведи жена си, аз ще направя пасажерите! Трима пияници се прибират от кръчмата, вървейки по железопътната линия. Първия: - Ей, братчеди, тия стапала тук така са ги редили, че като стъпя на едното и не моо се докопам до другото! Втория: - Е ти си добре, че употребяваш стъпала, аз употребявам парапет - него така са го резали, че като се подпрем на него и се джорнем в земята! Третия: - Не се притиснявайте, момчета - ето го асансьорчето - пуши, светка, подсвирква, ще ни дигне и тримата ! Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление." Седят двама чукчи и единият чете вестник. По едно време вдига поглед и с умен вид казва: - Нещо ме тревожи Хондурас. Другият: - Ами, аз като ти казах да не го закачаш.