Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 12°
Иванчо вечеря с родителите си. - Мамо ти ще станеш ли русалка като пораснеш? Таткото: - Минала майкати покрай русалките, с тези увиснали цици е на път да се превърне в Баба Яга. Иванчо: - Тате а ти ще станеш ли като Спайдермен? Майката: - Баща ти и Спайдермен.Така като го гледаш с това шкембе,каква паяжина ще го удържи?
Иванчо и Марийка 4,820 прегледа
Следващ →

Още вицове

А ателие за оригинален дизайн клиент прави поръчка: - Искам да ми направите тоалетна хартия със ей тази снимка и от двете страни. Става ли? - Не се притеснявайте! Ще стане. Ще направим снимката на тъща ви по цялата дължина на ролката. - А как се досетихте, че това е тъща ми? - Ами тя вчера си поръча превръзки с изображението на зет си. Познахме ви по снимката, която ни остави. - Какъв е резултатът, докторе? Ще мога ли да имам деца? - Да, разбира се! Обаче при условие, че няма да ревнувате съпругата си. Разхождала се червената шапчица из гората и не щеш ли точно тогава за първи път и дошъл мензисът... Тя много се притеснила, но продължила пътя си тъй като знаела, че баба й страшно се нуждае от чесалката за гръб! Както си ходела и се чудела дали ще успее да стигне до баба си, дръгливия кон, дали няма да й изтече кръвта, тя срещнала вълка. Той бил страшно гладен, но като видял колко е притеснено младото момиче е попитал какво има. Тя жалостно процедила: - Ами вълчо... умирам... тече ми кръв между краката и не знам колко време ми остава... Вълкът учуден и загрижен казал: - Дай да погледна червена шапчице? Тя му разрешила. След малко вълкът излензал из под полата на момичето и леко загрижен казал: - Ами, виж аз не съм специалист, но ми се струва че са ти резнали топките! Борец посетил селото,в което дълги години е живял пра дядо му: -Ето от този кладенец,дядо ви пиеше вода всеки ден. Бореца погледнал към дъното и казал: -Бре,че той такава дълга шия ли е имал? Какво ли е да си щастлив, се питах, и търсих отговор в безсмисления свят на славата и завистта и на парите, ненужно е било това разбрах.Стига ми сега, че срещам утринта с усмивката добра на слънцето. Стигат ми сега две добри слова, приятелска ръка и тишина...