Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Една мутра била много нахапана от комари и отишла при шефа си да го пита какво да прави:
- Шефе, кажи как да се оправя, че ме изпохапаха тия гадини - обяснил той, докато се чешел навсякъде.
- Слушай, Тулуп! Отиваш в аптеката и взимаш таблетки за комари. Веднага ще се отървеш от тях!
Мутрата така и направила. След два дни пак отишла при шефа си, недоспала, изпонахапана и едва гледаща.
- Какво си направил бе, серсем? - попитал го шефът. Нали ти казах как да се отървеш от комарите!?!
- Така и направих шефе! Купих таблетки за комари, обаче ми се разката фамилията, докато хвана всичките комари и им дам по една...