Славчо отишъл на театър. Доходило му се, търсил, търсил, тоалетна никъде. Влязал в някаква стая, хора седят и си пият чай. Обърнал се той към стената и си свършил каквото му се правило. Излизайки казал:
- Е, и вие намерихте къде да пиете чай!
Омотани в шалове, балтони, ушанки и одеяла, семейство пенсионери зъзне край изключения радиатор.
- Е-ех! - въздъхва сред облаче пара от устата му дядото, ако бях малко по-млад, щях да стана първи айдук и апаш!...
- Кой? Ти апаш!... - едва не изпищява бабата. - Какъвто си схванат и вързан, веднага ще те спипат и набутат на топло!
- Тъй де, тъй! На топло.