Стои умислен човек в кръчма на чаша ракия. Влиза друг и го пита защо е притеснен.
- Доих кравата му отговаря първия.
- Е и?
- Ами докато я доих, тя ритна с левия крак менчето и разля млякото. Ядосах се, взех един сезал и и вързах левия крак за левия стълб на обора. Продължих да доя а тя ретна с десния крак и разля млекото. Вързах и го с друг сезал за десния стълб на обора и продължих да доя. Тя пък завъртя опашката, удари менчето и пак разля млякото. Взех столчето, сложих го зад нея, качих се и вдигнах опашката и за да я вържа на гредата, ама забравих сезал. Измъкнах си колана и таман и вързах опашката ми паднаха гащите и влезна жената. Как да и обясня, че се е разляло млекото?
На опашката пред портата на Свети Петър си говорят двама мъже:
- Ти от какво умря попитал първият?
- От сърдечен удар. А ти?
- От студ. И как така умря от сърдечен удар?
- Един ден ми се наложи да замина за командировка и оставих жена си сама. Тръпки ме побиваха че ще ми изневери затова не заминах, а се прибрах късно вечерта. Преобърнах цялата къща и не намерих никой. Толкова се зарадвах, че получих сърдечен удар.
- Хахах е ти си братле не само глупак ами и тъпак.
- Е как пък тъпак, айде за глупак може ама...
- Трябваше да провериш в хладилника. Сега и двамата щяхме да сме живи.