Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен. - Какво става бе, зайо? - Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!! - Е и кво? - Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник! - Чакай да помислим! - казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят. Седяли, мислили, седяли.... и най-накрая мечокът казал: - Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!! Помислил зайо и рекъл: - Верно, бе! Дай да го направим!!! Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело. - Кво стана бе зайо? - попитал мечокът. - Сичко мина есстра! - фъфлейки казал заекът - Дюфтабанлии не зимат!!!