Манастир. По сградата работи млад, хубав дърводелец, поправя врати, прозорци и други дървении. При игуменката отива млада монахиня да се изповяда:
- Грешна съм, случайно видях голото тяло на майстора в банята. Между краката има нещо продълговато и аз го попитах какво е то. Той ми каза, че е дървото на живота и ако го барна, ще видя как пораства. Аз го хванах и то наистина започна да расте. Той ми каза малко да го подърпам и от него започна да изхвърча нещо бяло. Каза ми, че това са соковете на живота..
- Що лъже така този младеж - казва старата игуменка. - Пък на мен ми каза, че е вълшебната флейта, аз надувах, надувах, никакъв звук не излезе, само ми напълни устата със смазката и той ми каза, че затова не свири, щото съм изпила смазката..
Прибирайки се в четири часа сутринта съвсем пиян, мъжът се бои да не си навлече гнева на нежната си половинка. Чуди се как да мине незабелязан. Изведнъж лицето му просветва:
- Дойде ми на ум!... Ще вляза в кухнята, ще събера всички тенджери, ще ги вържа с връв една за друга... и ще почна да се изкачвам по стълбата, като ги влача подире си... При такъв шум жена ми няма да ме усети!