Седяла си салатата в стомаха и изведнъж нещо се плиснало отгоре й:
- Какво си ти? - пита сърдито салатата.
- Ракия.
- За какво те изпиха?
- За здравето на Петър Петров.
И така още няколко глътки ракия обезпокоили салатата и тя накрая си казала:
- Брей, добър човек ще да е тоя Петър Петров. Я аз да излезна да го видя...
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти.
Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига.
Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка.
Щраусът също спрял с недоумяващ поглед:
- А... къде изчезна тая, бе...?