Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 13°
А пък една друга учителка казала на едно друго момченце: - Ти защо си написал “къшта”? Я излез на дъската и напиши думата двайсет пъти както трябва, за да я запомниш за цял живот! След минутка учителката се обърнала и видяла на черната дъска: @Repeat(“къща”;20)
Програмисти 4,431 прегледа
Следващ →

Още вицове

Питат Боян: - Искаш ли да заминеш командировка в Англия? - Имам желание, но не ми харесва обратното движение на колите! Тук опитах на колелото на 5-ти километър и не ми харесва! - Каква е разликата между полиграфа и ютията? - Полиграфът е детектор на лъжата, а ютията е детектор на истината. Две Баби си пиели кафето заедно в продължение на 30 години между 9 и 11 часа Сутрин. Едната пита другата: - Абе, миличка как ти беше името, че го забравиш. - Еми... Такова... Скъпа спешно ли ти е? Млада двойка излязла на среща с новата кола на мъжа. След няколко километра той се обърнал към приятелката си. - Ако вдигна сто и петдесет километра в час, ще се съблечеш ли? Тя отговорила, че навярно ще е забавно, и младежът настъпил газта. Когато вдигнал сто и петдесет километра, момичето започнало да се съблича. Разсеян от голотата й, той откъснал очи от пътя за миг и се блъснал в един храст. Момичето се разминало без драскотини, но дрехите й останали затворени в колата при приятеля й. - Иди да потърсиш помощ! - извикал той. - Не мога - отвърнала тя. - Чисто гола съм. Забелязал едната си обувка навън, младежът я посочил. - Прикрий се с нея и иди за помощ. Моля те. Тя вдигнала обувката, покрила се с нея и изтичала до най-близката бензиностанция. - Помощ! Помощ! - извикало момичето на възрастния служител. - Приятелят ми се заклещи! Бензинджията погледнал обувката и казал: - Съжалявам, госпожице, влязъл е много навътре. В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч: - Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята. Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши. Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло: - Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари? Директорът се усмихнал и отвърнал: - Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!