В затворническата килия влиза директорът на затвора и съобщава на осъдения на смърт:
- Утре сутринта присъдата Ви ще бъде изпълнена. Какво е последното Ви желание?
- Да бъда изгорен и прахът ми да бъде хвърлен в морето.
- ?!?
- Жена ми се зарече да играе хоро на гроба ми.
Купон. Тъмнина. Женски шепот:
- Ама Ваньо... Днес съвсем не се държиш акто миналия път... По-напорист си, нахален направо. И ръцете ти като че ли са по-силни. И по-космати. И устните ти са по-топли. Ох... И... оная работа като че ли ти е по-голяма...
- А и не съм Ваньо...