Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 12°
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Расистки 10,045 прегледа
Следващ →

Още вицове

Търсиш нови усещания? Скъси дръжката на греблото наполовина. Докторът от "Бърза помощ" звъни на адрес по спешно повикване. Вратата я отваря мъж: - Тук ли е жената, със заседнал вибратор? - Да докторе, жена ми. Преглежда жената докторът, мъжът нервничи, защото дават дерби среща по телевизора. - Не е лесна работа, господине. Ще ми трябва доста време да го изкарам този вибратор. - Абе, поне на първо време го изключи докторе, че предизвиква смущения на екрана на телевизора, пък ти си работи спокойно... Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново. "Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие." Управлението на Костов има ли алтернатива? Да. Опозицията обещава да краде по-малко! Един папагал постоянно поръчвал въглища и ги изсипвал върху колите на господаря си. Един път изсипал въглищата върху най-хубавата му кола. Господарят му се ядосал и го закачил до иконата на Исус Христос. Папагалът го попитал: - Ти от колко време си тука? Исус Христос отвърнал: - От 1000 години. Папагалът казал: - Леле, пич ти колко въглища си поръчал, бе?