Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 13°
- Сигурен съм 100 процента, че в ЕС няма да има кризи скоро. - Защо? - Иначе защо ще ни дават да отговаряме за "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи".
Политически 4,097 прегледа
Следващ →

Още вицове

Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк: - Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат! - Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви! - Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината. И затваря телефона. Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си: - Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО! И затваря телефона. Доволен Абрам се обръща към жена си: - Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами! Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: - Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: - Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш! Стои един много напушен наркоман в Зоологическата градина. Идва един полицай и му казва: - Ще те арестувам, дрогиран ми се виждаш! - Кой, аз? Нищо такова няма. - Как бе, нали те гледам, че две не виждаш. Я ми кажи - какво е онова животно в клетката отсреща? - и полицаят му сочи клетката на кенгуруто. - Ами, заек... - казва наркоманът. - Към 50-60 годишен. Влюбена двойка в парка. Тя: - Скъпи, чуй как свирят щурците! - Това са ципове, скъпа Нощ. Разговор в парка: - Пиер, свали си очилата! Късаш ми чорапогащника. След малко: - Пиер, сложи си пак очилата! Ближеш пейката Във влака пътуват студент и стар еврейски равин. Студентът попитал: - Извинете, колко ви е часа? Равинът не отговорил нищо, обърнал се на другата страна и заспал. На другата сутрин студентът попитал: - Извинете, защо вчера не ми казахте колко е часа? - Знаете ли, аз си помислих: ако ви кажа колко е часа, вие разбира се, ще ме попитате за къде пътувам. Аз ще ви отговоря, че за Варна. Вие ще кажете, че и вие пътувате за Варна и че нямате къде да пренощувате. Аз, като културен човек, ще ви поканя у дома. През нощта вие ще съблазните дъщеря ми и ще се наложи да се ожените за нея. Така си помислих и реших: за какво, по дяволите, ми е зет без часовник?