Сряда, 7 октомври 2026
|
Първомай
15°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Младоженци
- Колко плати на попа за венчавката? - Три лева. - Само толкова? Той остана ли доволен? - О, да! Дори ми върна един лев ресто, след като погледна булката…
Младоженци
03.10.2017
5,230 прегледа
Следващ →
Още вицове
Как звучат литературните заглавия, когато си гладен: "100 години пастърма" "Война и пир" "Синовете на великата печка" "Птиците увиват сърми" "Мъжът и мусаката интимно" "Старецът и мезето" "Цялото гладно войнство" "Мадам Боб Вари" "Много шунка за нищо" "10 малки крекерчета" "За пръжките и хората" "Магьосникът от магданОЗ" "Повелителят на мусаките" "Пипи дългото кебапче" "Шницелът на Леонардо" "Баскервилското вурстче" "Малката дюнерпродавачка" "Зелникът на Бриджит Джоунс" "Брулени Кълнове" "Патладжанско царство" "До Чикаго за Кебап"
Когато Стойчков разбрал, че става Доктор хонорис кауза казал на свои приятели: - Винаги съм си мечтал да имам право да оперирам!
Българският хит за "Евровизия 2007" КОГАТО БЯХ МИНИСТЪР... Текст: народен Музика: народна Изпълнява: Р.Овч. с оркестър "Позитано" Когато бях министър и сделките въртях, бях много благодарен, че не съм сиромах... Щом трупнехме милиони, изкарвах ги навън и се правех на ударен, подпрян на някой пън. А времето бе сладко, да трупаш капитал и никога по-гладко не съм ни ял, ни крал!
В този живот се страхувам само от две неща: ядрена бомба и бившата ми жена.
Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах! Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам. А той ме гледа още по-рошаво и ми вика: - Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото!