Вторник, 17 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 11°
Върви си по улицата песимист. А зад него - двама оптимисти в цивилно облекло…
Комунистически 5,119 прегледа
Следващ →

Още вицове

Майк Тайсън се загубил в една гора. Премръзнал, изгладнял рекъл си: "Тва е ще се мре. Няма спасение от никъде." И изведнъж видял една къщурка. Почукал той на вратата й и му отворил един мъж. Таисън: - Добър вечер аз съм... Мъжът: - Абе после ще ми кажеш кой си! Влез сега стопли се, хапни! И Тайсън влязъл. Стоплил се Майк и пак започнал: - Аз съм... Мъжът: - Споко! Хапни пък ще ми кажеш кой си, има време! Хапнали пийнали и Тайсън пак: - Слушай сега - аз съм... Мъжът: - Чакай, за къде бързаш! Дай да дръпнем по една трева, пък тогава! Дръпнали те, станало им кеф и Тайсън отново започнал: - Хей трябва да ти кажа кой съм! Аз съм Майк Тайсън! Мъжът: - Хеее! Много е добра тревичката - нали?!?!?! Мъж отива при кварталния и се оплаква от жена си: - Инспекторе, жена ми иска да ме отрови. - Как разбрахте? - Ами видях я да сипва отрова в яденето. Дори вкуса на храната се измени от това. - Добре. Ще видя какво мога да направя. Елате утре пак. На следващият ден човекът отново отива при кварталния. Кварталния седи зад бюрото, косата му рошава, очите изцъклени, ръцете му треперят.... - Инспекторе,... аз таковата,... дето вчера идвах..... - Да, говорих с жена ви по телефона. Три часа си говорихме. Три часа. Ще приемете ли един съвет от мен? - Ама разбира се, нали ти си кварталният... - Човече, изяж отровата! Театър. Бай Славчо е закъснял да се върне по време на антракта и търси мястото си в тъмното. - Извинете, Вас ли настъпих, когато излизах от залата. - Да, мен. - Хайде, скъпа, това е нашия ред. - Кучето ми е толкова умно, че когато се връща вкъщи, само натиска звънеца. - На моето не му се налага да го прави. Има си ключ. Съвещание: - Господа, имаме малко време, така че предлагам да се изказваме всички едновременно.