Младеж от Пловдив изпраща своята половинка за село на гарата. Подготвил и е изненада - напълнил е цялото купе с бели и червени рози. Девойката се показва от прозореца и му казва:
- Мерси за розите миличкоооо. - и държи един букет червени рози в ръка.
- И биелите са от мени.
- Ибие ми са, ама влака тръгва!
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото.
Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане.
"Аха, кълвач" - мисли Щирлиц.
"Хехехе, ти си кълвач!" - мисли си Мюлер.