Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Хванал си един човечец в заведение мадама а тя му вика:
- Работя срещу заплащане.
О.К.Спазарил се човекът за една свирка. Завела го тя на работното си място и го продухала. Нашият бил толкова доволен, че дал бакшиш, а тя го завела до прозореца и му казва:
- Виждаш ли, онзи жилищен комплекс отсреща, със свирки съм го изкарала.
-Ей, браво бе, хайде дай сега отзад!
- Готово, ама ще платиш.
О. К. спазарили се. Нашият свършил работата, и пак много доволен, дал бакшиш, а момата го води пак до прозореца и сочи:
- Виждаш ли, онези заводи отсреща, с задникът съм си ги изкарала.
Еее браво, ми щом е тъй, дай тогава и отпреде, че да завършим сеансът. А тя отговаря:
- Аз, ако имах още една дупка градът щеше да е мой....