Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Тръгнали един испанец, един турчин и един българин да убият ламята.
Първи влязъл испанеца, когато го видяла ламята му се ухилила, лиснала му 2 кофи вазелин и го оправила на излизане, той казал на другарите си:
— Бе аз й отрязах главата, ама тя стана двойна… .
Втори влязъл българина, ламята му се засмяла, лиснала му 2 кофи вазелин и го опънала на излизане той казал на другарите си:
— Бе отсякох й двете глави, ама те станаха 4.
Когато влязъл турчина, испанеца признал на българина какво всъщност станало, българина му казал:
— Бе то и с мене стана така, ама аз поне свих последните 2 кофи вазелин на ламята.
Изведнъж от пещерата се чуло:
— Аааааааааааааааааааааа!