1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва…
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
- И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Двама ще скачат от самолет.
Скочили и единият пита:
— Няма ли да пускаме парашутите вече виждам планината?
— Няма рано е.
След пет минути:
— Няма ли да пускаме парашутите вече виждам земята?
— Рано е.
И най-накрая:
— Хайде да пускаме парашутите, ще се разбием!
— Е тебе от 5 метра ли те е страх да скочиш…