Петърчо утишъл в един ресторант и си поръчал пипала, рибена чорба и коктейл фонтан. Но докато чакал поръчката му се доходило до тоалетната. Като излизал видял една яка мацка и я попитал:
-Изкаш ли да да хапнеш от пипалата ми.
Тя казала, че иска. Иванчо я питал.
-А искаш ли да си сръбнеш от чорбата ми.
Момичето удобрило и тази идея.
-Искаш ли да си пийнеш от фонтана.
Отново се съгласила. Те тръгнали към масата на която той бил седнал. Той поръчал още една порция. Когато свирши и с яденето. Момичето се чуди как да похвана темата и накрая започва:
-Нали щяхме да ядем пипалца, да сърбаме рибена чорба и да пием от фонтанчео.
-Е нали до сега това правихме. Но ако искаш ще повторим.
-Добре, но по моите правила...
Софийска улица, натоварено кръстовище, някакъв оранжев Москвич блъска очевидно нова и скъпа западна кола. От москвича излиза поп, а от другото возило – разярена мутра:
-Ей, мамицата ти брадата, ей сега ти **** майката.
-Спокойно, чедо, всичко ще се оправи, щом сме живи и здрави.
-Как спокойно, бе, ти знаеш ли колко струва тая кола, ей сега те пращам при шефа ти!
-Няма нужда да се ядосваме, чедо, важното е, че сме живи и здрави. Виждам, че се поддаваш на гнева, по-добре си пийни и се успокой.
Тук попът вади едно шише Манастирска гроздова изпод расото и го подава на облещената мутра с блага усмивка. Мутрата отпъва юнашки, обърсва се, видимо успокоен, връща шишето и пита:
-Ти, кво, няма ли да пийнеш?
-А, не, аз чакам катаджиите…