Един дядо на възраст решил да се заиграе с бабата си, но инструмента не работел и решил да я заведе на ресторант.
Поръчал кебапчета и подал на келнера едно пакетче с прахче:
- Това го дай на готвача да го сложи в каймата.
Донесли на бабата порцията, но на дядото нещо се бавела. Изведнъж пристигнал готвачът, зачервен и ...запъхтян:
- За кого бяха кебапчетата с прахчето?
- За мен - казал дядото.
- Тогава ела си ги опечи, че от половин час аз ги слагам на скарата, а те се изправят нагоре.
Гладен вълк броди из полето. По едно време вижда кон.
- Ще те изям!
- Не може - отговаря конят.
- Защо пък да не може? - пита вълкът.
- Защото съм кооперативен!
- Че на мен какво ми пука?
- Ами, ако изядеш кон на частник, той е сам. Ще те потърси малко да те убие и ще му писне. А в ТКЗС-то има 300 кооператори. Веднага ще те намерят!
- Имаш право - казва му вълкът.- А как ще докажеш, че си кооперативен?
- Ами на копитото имам печат, можеш да го видиш!
Минал вълкът отзад, навел се, за да види, а конят му теглил такъв къч, че се свестил чак след два часа. Конят, естествено, го няма, а главата му ще се пръсне. "И за чий се заврях да гледам - мисли си вълкът - като и без това съм неграмотен?"