Навръх Коледа едно малко момиченце се загубило в мразовитата, тъмна гора.
Но, разбира се, както всяка коледна приказка, и тази има щастлив край – никой не разбрал, и коледният празник в селото си продължил необезпокояван.
Жена се буди посред нощ и вижда мъжа й в кухнята пред хладилника, отваря вратата и пита:
"До Костенец ще ме закарате ли?", затваря вратата и мърмори:
"Добре, сега ще си хвана друго" и така няколко пъти. Жената отишла да спи, на сутринта отива в кухнята, хладилникът го няма, а на масата бележка:
"Заминах за Костенец".