Събота, 10 октомври 2026 | Първомай Предимно ясно 23°

Разни

Седят си трима приятели в една кръчма. Двама викат на третия: - Абе намерили сме ти една жена! - Коя е тая бе? - Ами Ненка бе... от съседното село! - Коя Ненка бе? Че тя не е ли една глуха?!? - Да бе... ама тамън няма да те чува като я псуваш! - Ами тя нещо недовиждаше бе! - Абе да бе... ама тамън няма да те вижда като пиеш с приятели! - Ами тя не куцаше ли с единия крак?! - Да ама тамън няма да те гони да те бие като се напиеш! - Абе тя тая Ненка е много глупава! - Тамън можеш да си я лъжеш както си искаш! - Абе тя тая е много грозна бе! - Ееее ти пък сега... то не може всичко да й е убаво!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Карам си колата и усещам, че ме снима видеокамера. Сетих се, че сигурно ме снима за превишена скорост, въпреки че не бях превишил скоростта. Просто за да се убедя в своето предположение завъртях из квартала и пак преминах през същото място, с още по-ниска скорост. Но камерата отново ме щракна. Това ми се стори забавно и минах пред камерата още три пъти със скоростта на костенурка, усмихвайки се в камерата, която ме щракаше всеки път като преминавам. След две седмици получих по пощата пет квитанции за това, че карам без колан...
Оценка 0 от 0 гласа
Млад мъж върви унил по улицата. Среща го приятел. - А бе Пешо що си толкова кахърен, какво си увесил нос. - Оох Киро не само нос съм увесил. В последно време хич не ми върви с жените. Нещо не ще да става работата. - Нямаш проблем приятел. Отиваш на пазара, на сергия номер 13 един циганин продава всякакви илачи. Чувал съм, че оправял всякакви болки. Отишъл Пешо право при циганина и му казва каква е работата. - Спокойно бе бате, ето ти тези чехлички. Като ги обуеш, колкото пъти искаш, толкова ще можеш. Пешо начаса обува чехличките, че като скочил, че като грабнал циганина... - Бате, батееее, обул си обратно чехличкитееее...
Оценка 5 от 1 гласа
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа