Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 14°

Любими Герои

Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
Тиха вечер в Резиденцията на Консула. Елегантни двойки се придвижват в такт с нежна валсова музика. Внезапно вратата на балната зала се отваря с трясък и вътре нахлува ревящ от възторг безкомпромисно пияният Поручик Ржевски. С опитни хватки си запробива път към множеството към една млада, руса и красива дама в бяло, ревейки по пътя: - Ах, Наташа, Наташенка! Да знаете какъв виц ми казаха! Ще Ви паднат циците от смях Наташа се обръща по посока на гласа с руменина от притеснение по бледите бузи. Поручик Ржевски рязко спира пред нея и с разочарован глас казва: - О! Явно вече са Ви го казали!
Оценка 0 от 0 гласа
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал: - Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? - Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти? - А аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре... - Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел професора Агоп? - сетил се Гарабед. - Отдавна не съм чувал нищо за него! - Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!
Оценка 0 от 0 гласа
Двама борци карат през гора. По едно време им се допикава, слизат и започват да пикаят. Ала единият го ухапва змия точно по онова място. Той започва да вика от болка: -А-а-а! Помощ, ухапа ме змия! Другият борец веднага се обажда на шефа си и му вика: - Шефе, шефе, братчеда го ухапа змия! Бързо казвай к'во да праим. -Ами... Единственият начин да го спасиш е да изсмучеш отровата от ухапаното място... Тъжен, борецът отива при братчеда си и като помисля малко му казва: - Шефа каза: ша мреш!
Оценка 5 от 2 гласа