Един мъж се напил в кварталната кръчма и решил да се прибира. Тръгнал той и паднал в ров който бил на пътя. Направил няколко неуспешни опита да излезе и рекъл:<BR>- Пробвам ош’е веднъж и се прбирам в нас!!!

Ако нещо не ми стига, значи съществувам.

Ако на изборите има бюлетина с надпис "Против всички" или "Да пукнете копелета гадни!", то за нея ще гласуват около 99 процента от населението.

На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата: - Кой е бил Чапаев? - Ами, той е бил предводител на негрите. - ??? - Ами да, нали е воювал срещу белите…

Защо не разрешават на софиянции да депонират отпадъците си край кремиковци? Защото множеството четирилистни детелини които се развъждат в района ще избягат.

Да нямаш морал докато навършиш 25, значи да бъдеш идиот.Да имаш морал, след като си навършил 25, значи да си абсолютен идиот!

Двама пияници си говорят: - Кире знаеш ли, че Пешо е умрял от пиене? - А-а-а, не е само от пиене! И мезе е ял. - Абе, може... ама да знаеш, че е оставил цялото си наследство на дом &quot;Майка и дете&quot;. - Е-й-й-й, той благороден излезе! Добър човек! И какво е оставил? - 5 деца!

Летят си животните в самолета, а папагалът скръстил крила и важно тропа. Минал заекът и го питал: - Защо тропаш, бе? - Щото съм отворен - казал папагалът. - И аз съм отворен - казал заекът и той започнал да тропа. Минала лисицата: - Защо тропате, бе? - Щото сме отворени. И тя отворена, и тя взела да тропа. Минали вълкът, лъвът, жирафът и те отворени, и те тропат. Минал слонът и попитал: - Абе, вие тука всичките, защо тропате, бе? - Щото сме отворени - му отвърнали животните. Слонът и той отворен, и той взел да тропа. Като се включил и слонът, подът на самолета не издържал и се продънил. Животните взели да падат от самолета. Настанала паника и се чули викове: - Ааааааа... Папагалът важно попитал: - Що викате, бе? - Щото не можем да летим. - Е, тогава що се правите на отворени!

Защо всички искат тяхната любов да е като по филмите? Само два часа...

- Момчета! Измислих..Хайде да играем на "Счупен телефон"... - Хайде!!!! ...Хряс!!!... - Копеле, счупи ми телефона!!!

Мъж всяка вечер ходел да пие и посред нощ се прибирал вкъщи пиян, където го чакала многострадалната му жена. Тя се оплакала на своя приятелка от непоносимата атмосфера в дома им и приятелката й предложила да опита нов подход. Посъветвала я вместо да му крещи, когато се прибере, да се отнесе към него със съчувствие. Същата вечер съпругът закъснял, както обикновено, но този път тя го посрещнала с топла целувка. Настанила го на любимия му фотьойл, донесла му пантофите и му направила чаша чай. Мъжът не вярвал на очите си. Къде били обидите и обвиненията? След малко жена му казала: - Става късно, скъпи. Струва ми се, че е най-добре да си лягаме. - Защо не? - изфъфлил съпругът. - И без това ще ми се карат, когато се прибера вкъщи.

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. - Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: - Бетонна стена. - Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: - Крава. - Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: - Или купчина тор! Учителката: - Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: - Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? - Може! - Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: - Правилно! Но може да бъде и дъвка…

Говорят си две приятелки: - Моя е още в кръчмата. - Да взима пример от моя - отдавна го донесаха вкъщи.

Времето винаги е недостатъчно, освен когато го излежаваш.

Двама старци се разхождали из парка и единият казъл на другият: - Хайде да седнем на някоя пейка и да си починем. Седнали и ПОЧИНАЛИ!!!

Бай Пешо среща Иванчо и му казва: -Цяло село говори, че си спал с Марийка. -А, спал съм. Цяла нощ не ме остави да мигна.

- Скъпа, пропуснах нещо, не би ли могла да почнеш да мълчиш отначало?

В следващия си живот искам да се преродя в чайка... Готов е и списъкът кого ще насера!

Първите двадесет години се учим да живеем сами. Вторите двадесет се учим да живеем двама.

- Скъпо ли ви струваше, да плащате уроците по пиано на дъщеря си? - Напротив. Те ми помогнаха да купя съседната къща на половин цена.