Събота, 24 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 10°

Всички категории

КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!)
Оценка 0 от 0 гласа
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой. Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел. А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки. Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане. Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Оценка 0 от 0 гласа
Тираджия, металист и програмист решили да се надпиват с бира. Пили каквото пили, тираджията се отказал. Програмиста и металиста продължили, ама в един момента се оказало, че и двамата не могат повече, но са изпили по равно. Металиста се напънал, изревал \"МЕТАЛ ФОРЕВЪР\" и гаврътнал още една халба. Той погледнал към програмиста с усмивка, доволен от победата си, и казал: - Ами сега? Програмиста отговорил: - Сега включвам виртуалния стомах. Барман, дай още една каса!
Оценка 0 от 0 гласа
Разхождайки се по улиците на Париж, млада дама мернала Пикасо, седейки и рисувайки в едно странично кафене. Без да бъде много нахална тя помолила Пикасо дали не би я нарисувал, след което да му заплати за услугата. Пикасо се съгласи и след няколко минути тя стана един оригинал на Пикасо! - И колко Ви дължа? - попита тя. - Пет хиляди франка - беше отговорът му. - Но това Ви отне само три минути - му напомни учтиво младата дама. - Не, каза Пикасо. Отне ми целият мой живот!
Оценка 0 от 0 гласа