Петък, 23 октомври 2026 | Първомай Предимно облачно 15°

Всички категории

Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Бащата на Пешко все се оплаквал на родителите на Иванчо, че той постоянно се подиграва на сина му и момчето става от ден-на ден по-зле. Иванчовият татко го предупредил, че ако разбере, че той се е подигравал на Пешко, ще яде голям бой. Иванчо отива на училище, среща Пешко и го пита: - Мараба Пешко, как си с очите? - Ами, добре съм - му отговаря той. - Добре, а след 10 години как ще си с очите? - Ами, пак добре. - Добре, а след 50? - Е, евентуално ще сложа очила. Иванчо снисходително го помилвал по главата и му казал: - Къде бе приятелю? Къде ще ги сложиш тия очила?!?
Оценка 0 от 0 гласа
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
Оценка 0 от 0 гласа