Неделя, 18 октомври 2026 | Първомай Разкъсана облачност 17°

Всички категории

На митницата в аерогарата пристига мъж с два куфара. Митничарят посочва първият куфар и пита: - Какво има в този куфар? - 25 милиона лева. - ? - Това са пожертвования! - скромно казва мъжът. - Вие сигурно имате много голяма организация? - пита митничарят. - А, не, работя сам! - Тогава, сигурно сте ги събирали много време? - Ами, около три месеца. Митничарят недоумява, а мъжът пояснява: - Отивам в тоалетната. Когато някой дойде да пикае, аз го хващам за оная работа, вадя нож и моля за пожертвование. - И дават ли? - О, дават и то щедро. - Добре, а какво има в другия куфар? - Разбирате ли, някой не дават....
Оценка 0 от 0 гласа
Отишли президентите на Русия, Канада и България при Господ. Канадския президент попитал: - Дядо Господи, кога Канада ще стане най-великата страна в света? - Е, няма да е когато ти си президент. Канадския президент се смутил и излезнал. Влиза руският президент и той пита: - Дядо Господи, кога Русия ще стане най-великата страна в света? - Ами, няма да е по твое време - отговаря Господ. Руския президент също излезнал покрусен. Влиза накрая Петър Стоянов и пита: - Дядо Господи, кога България ще стане най-великата страна? ...а дядо Господ се покрусен излязъл.
Оценка 0 от 0 гласа
Умира човек и... право на небето. Първото, което вижда е огромно дърво, окичено със звънчета. "Новодошлият" пита Свети Петър: - Какво е това? - Това е дървото на лъжата. Когато някой излъже някого, камбанките звънят. В този момент няколко звънчета се развънели. Свети Петър казал: - Ето, виждаш ли - това означава, че търговците рекламират... Зазвънели повече от половината камбанки. - Ето... сега пък бизнесмени предават данъчните си декларации... Раздал се оглушителен звън и цялото дърво се разклатило. - О, и предизборната кампания в България започна!
Оценка 0 от 0 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа