Като погледнете картата на света, почти всички хронични заболявания (и конкретно сърдечно-съдовите) са съсредоточени в западните страни. А ги има и всички тези други страни, особено в Азия и Африка, където тези болести почти не присъстват.
Например жените в Съединените щати са двайсет пъти по-склонни да развият рак на гърдата в сравнение с жените в Кения. В началото на 50-те години на миналия век ракът на гърдата е почти непознат в Япония (по-късно честотата започва да се покачва, когато японците започват да възприемат начина на живот и хранителните навици на заможните представители на западното общество). Внимателно вглеждане в културите с ниски нива на рак на гърдата показа очевиден общ знаменател: нисък прием на хранителни мазнини и съответно ниски нива на холестерол. Същото важи и за рака на дебелото черво, простатата и яйчниците, както и за диабета и затлъстяването.
Колкото повече четях, толкова повече се убеждавах, че връзката между храненето и болестта е от ключово значение. Взаимовръзката изглеждаше най-изразена при коронарната артериална болест – водещата причина за смъртността при мъже и жени в Съединените щати. Това стана по-ясно през последното десетилетие, но дори и преди двайсет години общото разбиране беше, че връзката между холестерола и сърдечните заболявания е от първостепенно значение. Епидемиологичните доказателства изглеждаха неоспорими. В тези части на света, където коронарната артериална болест е рядка, диетите са с ниско съдържание на мазнини и нивата на серумния холестерол се поддържат постоянно под 3,879 ммол/л. В Съединените щати, където съдовите заболявания са водеща причина за смъртността, средният американец изяжда двайсет и девет килограма и половина мазнина годишно – като е консумирал два тона лой до шейсетгодишната си възраст, а средните нива на холестерола му се движат около 5,172 ммол/л.
Аутопсии на войници по време на корейската и на виетнамската война показват ефекта от американската диета, която причинява запушване на артериите дори при много млади хора. Артериите на азиатските войници са до голяма степен чисти, без мастни натрупвания. При почти осемдесет процента от американските жертви на бойното поле има сериозни доказателства за наличие на коронарна артериална болест – запушване и увреждане, които, ако войниците бяха оживели, щяха да се влошават с всяко изминало десетилетие. Нещо повече, през последните години изследователите отбелязват, че когато жители на райони с ниска честота на сърдечносъдови заболявания започват да възприемат по-западен начин на живот и хранене, честотата на заболяванията – особено коронарната болест – нараства драстично.
Може да минат години, преди да разберем всяка стъпка и всеки нюанс на процеса, при който хранителните мазнини и холестеролът унищожават коронарните артерии. Но ние добре познаваме общите аспекти. Просто казано, точно както се нуждаете от камък, за да изградите каменна стена, така имате нужда и от определено ниво на мазнини и холестерол в кръвния поток, за да позволите на атеросклерозата да стесни и да запуши артериите ви.
Когато холестеролът, пренасян в кръвния поток, достигне опасни нива, мазнините и холестеролът се отлагат върху обвивката на кръвоносните съдове. Тези отлагания се наричат плаки. Старите плаки могат да съдържат фиброзна тъкан и калций и могат постоянно да се уголемяват, като силно стесняват и понякога блокират артериите. Една значително стеснена артерия не може да снабди сърдечния мускул с достатъчно кръв. Сърдечният мускул, лишен от нормално кръвоснабдяване, причинява болка в гърдите или стенокардия.
Повечето хора смятат, че именно окончателното затваряне на съда, напълно блокиран от голяма стара плака, причинява сърдечен удар или инфаркт на миокарда. Това не е така. Този процес всъщност обяснява само около дванайсет процента от смъртните случаи вследствие на инфаркт. Най-новите научни доказателства сочат, че повечето инфаркти са причинени от новообразувани мастни плаки – плаки, които са твърде малки, за да причинят явните симптоми, които обикновено водят до механични интервенции като ангиопластика.
Ето какво се случва: обвивката, която покрива такива плаки, се разкъсва и мастните натрупвания вътре се отделят в кръвта. Тялото реагира, като ускорява процеса на съсирване, за да поправи щетата. Когато процесът на съсирване успее, цялата артерия се съсирва и затваря, като по този начин напълно лишава от кръвоснабдяване зона от сърдечния мускул, а това причинява смъртта му.
Ако човек оцелее след такава атака, мъртвата зона от сърдечния мускул се покрива с цикатрикс. Множество инфаркти и големи участъци с фиброзна тъкан отслабват сърцето, като понякога причиняват отказ – състояние, наречено застой на сърдечна недостатъчност. Ако инфарктът е обширен, ако наруши ритмичното свиване или ако застойната сърдечна недостатъчност е продължителна, жертвата може да умре.
Моите изследвания показват, че целият този процес е предотвратим и че чрез хранене (плюс ниски дози лекарства за понижаване на холестерола в някои случаи) рискът от инфаркт и сърдечна недостатъчност може да бъде елиминиран“.
Д-р Колдуел Есълстин – хирург, изследовател, клиницист и автор на книгата „Да предотвратим и излекуваме сърдечните заболявания“
