Експерименти на учени от Медицинския университет във Варна доказват, че смрадликата потиска развитието на туморните клетки. За БТА ръководителят на проекта проф. д-р Стефка Вълчева–Кузманова посочи, че по принцип растението е познато от традиционната народна медицина като изключително полезно при рани, защото ускорява тяхното заздравяване заради своето противовъзпалително, антисептично и стягащо действие.

Съществува обаче и един мит, че смрадликата не бива да се приема вътрешно, защото е токсична, каза Кузманова. Учените са започнали с инфузии – чай, варен по-дълго време, от листата на растението. Употребата му в рамките на един месец при експериментални животни показала, че няма никакви неблагоприятни ефекти. Същият бил резултатът и с етанолов извлек от дървесината на растението. Когато установихме, че няма токсични ефекти, започнахме да правим изследвания дали има лечебни качества, посочи Кузманова. По думите й така установили, че смрадликата има благоприятен ефект при язва. Тя допълни, че по същия начин са направени опити и при животни с увреден черен дроб, като резултатът също бил положителен. Установи се, че инфузиите – било от листата или от дървесината на смрадликата, благоприятно повлияват черния дроб, посочи Кузманова.

След тези първи изследвания с растението, учените започват да търсят как всъщност действа то. В народната медицина се използват екстракти от билки, но не се знае кое е веществото, което действа, посочи Кузманова. Така се стига до изолирането на фустин от дървесината на смрадликата. По думите на Кузманова той принадлежи към групата на флаваноидите, които са част от друга по-голяма група активни вещества – полифенолите. Полифенолите се изследват активно от 90-те години, те са метаболити в растенията – предпазват ги от буболечки, от ултравиолетовата светлина, обясни Кузманова.

Проектът за подробните изследвания на смрадликата стартира през 2020 година, с финансиране от фонд „Научни изследвания“ към министерството на образованието. Целта е в рамките на три години учените да изследват фармакологичната активност на фустина. „Ние го получихме от Сърбия, от университета в Белград, където колегите бяха успели да изолират един грам и 10 милиграма фустин от един килограм дървесина от смрадлика“, каза Кузманова. Тя допълни, че експериментите са били разделени в две групи, като едните са провеждани в БАН, а другите – в Медицинския университет във Варна. Основната цел е била да се търси отговор дали фустинът има противораково действие.

Учените са работили с клетки. По думите на Кузманова се е работило с две клетъчни линии от рак на млечната жлеза, две от рак на кожата – меланом и плоскоклетъчен карцином, и една клетъчна линия от рак на дебелото черво. Бе установено, че фустинът потиска размножаването на тези клетки, посочи Кузманова. Най-добър ефект е имало при едната от клетъчните линии от рак на гърдата, но и при останалите е открит такъв, макар и в различна степен. Освен това учените са доказали, че освен че се спира разрастването на тумора, някои от клетките биват убивани.

Това ново знание би могло да се ползва във фармацията, допълни Кузманова. Според нея, ако бъде произведен фустин от дървесината на смрадликата синтетично, може да се прилага и в химиотерапията. Дотогава обаче са нужни още изследвания, да се приложи върху модели на човешки тъкани и органи, за да се натрупат повече данни, обясни ученият.

Кузманова допълни, че смрадликата не е първото растение, което варненските учени изследват толкова подробно. Началото е поставено с черноплодната арония. На практика първото в света изследване за фармакологичната й активност бе направено от нашия колектив, обясни Кузманова. И уточни, че варненските учени са доказали, че аронията има много добър ефект при язви, при колит, при чернодробно увреждане, при диабет. Растението помага при повишен холестерол, както и при метаболитен синдром. В нашите експериментални модели сме изследвали, че тя има ефект върху всички органи, включително повлиява благоприятно мозъка – намалява тревожността, депресивната симптоматика, подобрява функциите на паметта, допълни Кузманова. И уточни, че сега, след смрадликата, варненският екип започва задълбочено проучване на свойствата на девесила.