Четвъртък, 10 септември 2026 | Първомай Слънчево 32°
Първомай България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Горските животни се разбрали да не говорят глупости, а да говорят само с имена на цветя. Върви си един ден Кумчо Вълчо и много му се чукало... Срешнал Кума Лиса и като я видял и казал: - Лисо, както съм го набожурил, като ти го накокича в теменужката и ще ти потекат момини сълзици...
Животни 3,552 прегледа
Следващ →

Още вицове

Съгласна ли сте да му събирате чорапите из апартамента, петък вечер да го посрещате пиян, да го пускате на риба с преспиване, да гледате с него мачове, да търпите приятелите му и да се грижите за домакинството? Съгласен ли сте да й давате цялата заплата, да помните всички празнични дати, редовно да й подарявате цветя,подаръци, да обичате тъщата, да не пиете и скитате и редовно да изпълнявате супружеския си дълг? - Така трябва да се пита! А това "в радост и мъка.." на никой не му става ясно... Полицай изпраща жена си и детео на морето. След седмица пристига при тях и той. Много искал да прави секс с жена. - Не може, скъпи, детето може да събудим. - Права си, да отидем на плажа, сега няма да има никой. Отишли и правили секс на празния плаж. Но се появява полицай. - Веднага се облечете, засрамете се, на публично място сте все пак. - Прав сте, - признава си мъжа, - Но не се бяхме виждали седмица. Знаеш ли, и аз съм полицай, ще е много странно, ако искаш да ме глобиш. - Не се притеснявай, колега, имаш късмет, че ти е за първи път. Но тази жена я хващам за трети път тази седмица и този път вече ще си плати. Тя шепне в самозабрава: - Вземи ме, вземи ме! Той я гледа в недоумение: - Къде? Аз никъде няма да ходя… Късно през нощта звъни телефон. Жена вдига слушалката: - Скъпа, аз съм. Прибирам се. Не закъснях ли много? - Не, скъпи. - А може ли да доведа няколко приятели? - Да, скъпи. - Ние ще поседим, ще пийнем... - Разбира се, скъпи. - ... Извинете, сигурно съм сбъркал номера... Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.