Събота, 22 август 2026 | Първомай Слънчево 20°
- Чък Норис е единственият, който може да удари циклоп между очите.
Любими Герои 3,309 прегледа
Следващ →

Още вицове

Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините. Първият: - Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва: - Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат. Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях. Вторият: - А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз. Третият: Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: "Помощ! Помощ!". Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от бнята да вземе да се подхлъзне на новия паркет - паднала по гръб и залепнала на лака. - И ти отлепи ли я? - Три пъти! Майката дава на Иванчо сребърна лъжичка и му казва: - Ето ти, Иванчо, тази лъжичка, да си разбъркваш с нея чая, защото среброто убива микробите. - И какво?!? Искаш да пия чай от измрели микроби!?! Журналист: - Боли ли, когато ви ударят по главата? Боксьор (философски): - Какво е това болката? Журналист: - Не получавате ли сътресение на мозъка? Боксьора (любопитно): - Какво е това мозък? - Защо президентът на България плака на церемонията по приемането на страната в НАТО? - Защото само той си знаеше, че патроните които има за Калашников вкъщи, не стават за М16. Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново. "Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."
Реклама — Зона 3 (728x90)