Петък, 21 август 2026 | Първомай Слънчево 26°

Разни

Не мога да не ви разкажа и приказката за арменската Червена Шапчица, известна като Червенян Шапчицян. Тръгнала Червенян Шапчицян в араратската тъмна гора, срещнала вълка, разговорила се с него и в накрая стигнала до къщата на баба си, да я наречем Бабаян. Влязла червената щапчица и видяла, че изпод юргана наднича зловещо лице и я гледало мрачно. - Бабо, защо са ти толкова големи ушите? - плахо попитала Червенян Шапчицян. - За да те чувам по-добре, детето ми - казала Бабата. - А защо са ти толкова големи очите? - За да те виждам по-добре детето ми! - А защо ти е толкова голяма устата? В този миг бабата отметнала одеялото, скочила в леглото и изкрещяла: - Защото съм Маги Халваджиян, а ти си жертва на "Сладко отмъщение"!!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Купува си жена гардероб. Доставят го и монтират, но при всяко преминаване на трамвай едната врата постоянно се отваряла. Какво ли не правил майсторът, проблема си оставал. Решил да влезе вътре и от там да регулира пантите. Настанил се човечецът в гардероба и зачакал да мине трамвай. Естествено по принципите на Мърфи се прибрал съпругът и започнал любопитно да оглежда покупката. Погледнал, тук - там и отворил вратата. Отвътре майсторът пребледнял едва промълвил: - Сега, ако ти кажа, че чакам да мине трамвай, ще ми повярваш ли?
Оценка 0 от 0 гласа
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)