Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Седи си едно момиче в градинката на университета и плаче. Минава от там студент и я пита:
- Какво е станало, защо плачеш? Да не са ти писали двойка?
- Не са.
- Тогава да не те е зарязал приятелят ти?
- Не, не.
- Да е починал някой от семейството ти?
- Не - продължава да плаче студентката.
Студента се ядосал и й викнал:
- Е, за чий х.й ревеш тогава?
- Ами, за чийто и да е...