В едно село живял един старец, който се прославил с това, че можел да изпърди всяка мелодия.
Веднъж дошли журналисти от националната телевизията, за да се убедят от първа ръка в таланта на стареца и да заснемат предаване за този феномен.Единият журналист пита:
- Можеш ли "Бяла роза" на Славка Калчева?
- Лесна работа - казал дядото и изпърдял много вярно "Бяла роза".
Другият журналист:
- А, "Ветрове" на Лили Иванова можеш ли?
- Няма проблеми...
Третия журналист:
- А, класика можеш ли ? Например токата и фуга в ре минор, от Бетовен?
- Това не го знам, дайте нотите ще опитам.
Донесли му нотите, стареца ги гледал, гледал и накрая казал:
- Няма да стане момчета... Тука на три места може да се насe*а.
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа - играят си няколко мечета.
- Какви сте вие бе?
- Мечета.
- А къде е майка ви?
- Отиде за мед в гората.
- Само да я набарам, така ще я наеба, ох!
И си продължава по пътя. На другия ден - пак така.
Мечетата казали оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите
до полянката и чака. Зайо пак идва:
- Къде е майка ви бе, мечета?
- Отиде за мед.
- Ох,само да ми падне на тръбата, така ще я наеба!
Меца изскача от храстите и го подгонва Зайо. Той обаче се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там.
Зайо Байо я заобикаля отзад.
- А,бе, Мецо, не съм такъв, ама нали обещах на децата...