- Здравей, Зелена шапчице! - Здравей, далтонист такъв…

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена Шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена... - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо...

Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!

Вълкът се промъкнал в къщата на бабата на Червената шапчица и я изял. След което легнал в леглото й, завил се презглава и заспал. Горкият… Откъде да знае, че бабата имала толкова страстен дядо?

Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си. Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце… Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката. Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя." Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва: - Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!

"От всяко положение има изход!" - казала Червената шапчица изпод опашката на вълка.

Какво е това: Мъничко червеничко, стърготини хвърчат? Отговор: Червената шапчица прави свирка на Буратино.

Върви Червената Шапчица през гората и вижда Вълка, мята му се на врата и казва: “Искам да ми направиш нещо мръсно…” Вълка учуден: “Ама как така не разбирам?” “Абе да да ми направиш нещо много лошо… бъди лош с мен…” “Добре!” - казал Вълка и й счупил крака…

Отива Червената Шапчица при баба си и пита: - Бабо, бабо, защо ти е толкова голяма устата? Бабата отвръща: - Щеше да знаеш, Червена Шапчице, ако беше видяла дядо си гол!

Върви си червената шапчица през гората и изведнаж от храстите я сграбчва една ръка: - Червено шапчице какво носиш в кошницата си? - Амиии питка, мед... - Друго, друго? - попитал приприяно гласа; - Ами вино, пиле... - Друго - салфетки носиш ли?

Червената шапчица, Жак Превер Вълка в зори ловци ще спрат. А в нощната тъма - комини, смърт! Не знаем - мрак, звезди, безброй съдби… Защо ридаем аз и ти…

Червената шапчица и Буратино правили секс, а тя крещяла неистиво: - Лъжи, копеле, лъжииииии....

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и й казва: - Червена Шапчице, сваляй гащичките! - Хе-хе-хе! Кумчо Вълчо си мисли, че ще му станат.

Вълкът срещнал Червената шапчица. Казал й: - Ще те изям, ако не дадеш да те целуна там, където никой не те е целувал. - Къде? По кошничката или по шапчицата?

Седи си вълкът в гората и по едно време гледа - иззад един храст се задава Червената Шапчица. Скача зад храста, а оттам се чуват три изстрела. Излиза вълкът целия в кръв и казва: - Е к`ъв е тоя късмет, бе?! Тая седмица за трети път попадам на Червена барета.

Арменската Червена Шапчица: - Бабо, защо ти е толкова голям носът? - Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…

Шляе се Вълка из гората и си мисли: - Къде ли се е скатала Червената шапчица? Както съм зажаднял - ще я опъна зад първия храст. Още не бил завършил мисълта си и мернал нещо червено зад близкия къпинак. И естествено без да му мисли скочил в него. - Бух! Бах! Ох! Ах! Накрая излиза Вълка целия посинен и раздърпан и псува: - Мамка Ви Червено -баретска! Пак ли си разигравате ученията в нашата гора? !

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена Шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо…

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Червената шапчица, Джек Лондон Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.