Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!
Чапай отива на фотограф и си поръчва снимка в героична поза. Фотографът го облича в генералска униформа, слага му в едната ръка пистолет, а в другата граната и снима. Чапаев поглежда снимката и казва:
- Не е достатъчно героична поза!
Фотографът го преоблича в рубашка и панталон, слага в едната му ръка сабя, а в другата знаме и снима.
Чапаев поглежда снимката и казва:
- Не е достатъчно героична поза!
- Е как да стане достатъчно героична, другарю? – пита фотографът.
- Как – много просто. Слагаш тук масата, върху нея слагаш едно шише водка, а аз с отвръщение гледам на другата страна.