Манастир. По сградата работи млад, хубав дърводелец, поправя врати, прозорци и други дървении. При игуменката отива млада монахиня да се изповяда:
- Грешна съм, случайно видях голото тяло на майстора в банята. Между краката има нещо продълговато и аз го попитах какво е то. Той ми каза, че е дървото на живота и ако го барна, ще видя как пораства. Аз го хванах и то наистина започна да расте. Той ми каза малко да го подърпам и от него започна да изхвърча нещо бяло. Каза ми, че това са соковете на живота..
- Що лъже така този младеж - казва старата игуменка. - Пък на мен ми каза, че е вълшебната флейта, аз надувах, надувах, никакъв звук не излезе, само ми напълни устата със смазката и той ми каза, че затова не свири, щото съм изпила смазката..
На вратата на някаква бабичка се звъни. Тя отива да отвори и какво да види - двама здравеняци с носилка.
- Какво искате?
- Ние сме от моргата, идваме да те приберем.
- Ама аз съм жива!
- Не ни интересува, ние план имаме да изпълняваме.