Седи си един в кръчмата още от обяд и пие. Към вечерта се опитва да стане, но ..краката не го слушат.
- Келнер, кафе!
Келнерът носи кафето, пияният го изпива и пак опитва да стане, но не може...
- Келнер, още две кафета!
Келнерът донася кафетата, пияният ги изпива и едвам-едвам става и с влачещи крака тръгва за вкъщи, прибира се и пада на леглото и заспива. Сутринта звъни телефона:
- Какво?
- Обажда се келнера от кръчмата, в която бяхте вчера.
- За какво?
- Ами не знам, какво да правя с инвалидната ви количка...
Светско общество. Вечеря. След втората бутилка шампанско поручик Ржевски се изцепва на висок глас:
- Дами и господа, отивам да се изпикая!
Седяща до него, Наташа Ростова поучително му прошепва:
- Но поручик, но как може така да се говори? Като образован и културен човек следва да кажете: "Отивам да погледам звездите".
След като сконфузено се поправил, Ржевски излязъл.
Пет минути по-късно се връща и протяга веднага ръка към пълният с искряща течност бокал. Неспособна да потисне женската си природа, Наташа Ростова казва:
- Поручик, а Вие поне да си бяхте измил ръцете!
Поручикът невъзмутимо:
- О, не се притеснявайте, мадам! Телескопа го държах с другата ръка...