Вицет — Първомай

Един крокодил вървял в пустинята да търси Нил.След 3 дена бил мноо жаден и гладен, едва вървял. По едно време видял една точка в далечината и луд бег кем нея. След 15 мин тичане гледа, че това е хипопотам и го пита: - Абе брато къде е Нил? - Не знам, но сигурно брат ми знае. Ще ходя да го доведа. След още 3 дена дошъл хипопотама с брат си. - Крокодиле, брато и брат ми не знае къде е Нил, но решихме да те пребием.

Животни 03.10.2017 3,438 прегледа

Следващ →

Още вицове

Колкото по-хубава и скъпа кола имаш, толкова по-малка е вероятността тя да ти изневери и да те остави на пътя. Колкото по-красива и очарователна жена имаш, толкова по-голяма е вероятността тя да ти изневери и да те остави. В чакалнята на спешното отделение в болницата доктор говори с мъж. Доктора: - Е, какво се е случило с него? - Седим си значи с него, чакаме още приятели за петъчна разпивка. Решихме да вземем някоя водка, докато чакаме, че да не скучно. Дадох му пари, пратих го до магазина, а аз приготвям разни мезенца. Всичко да е тип-топ. - Да, така си трябва. - Да, ама т’ва копеле, да вземе да види неква кристална гарафа, че и да вземе да я купи. А за водката да няма пари! - Хм, ама съвсем ли? - И за малка бутилчица даже! - Знаете ли, аз на ваше място, да ме прощавате, ама тази гарафа щях да му я напъхам в задника! - Ама докторе, вие всичко знаете, тогава що питате?! В живота на всеки човек има радост и тъга, болка и щастие, нали? Затова и той е труден... затова боли, затова се борим, затова вървим... Нагоре, надолу, напред, назад... Но все по път, който избираме сами... Сами, защото сме сводобни да избираме... Да чувстваме! Млад шейх в родилния дом гледа през стъклото залата с новородените. Медицинска сестра го пита: - Ваше величество, кое е вашето дете? - Първите две редици. Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...