Вторник, 25 август 2026 | Първомай 21°
Живот на човек се дава само веднъж... при това по много интересен начин.
Бисери 3,503 прегледа
Следващ →

Още вицове

Звъни се на вратата. Отваря домакина, на прага - гости. - Поне да бяхте предупредили - упреква ги той. - Искаше ни се да Ви хванем вкъщи. Двама канибали вечерят. Единият казва: - Мразя тъща си. Другият му отговаря: - Нищо, яж само гарнитурата. Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"! Червената шапчица, по Ф. Кафка Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние. Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: - Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро - от тях то потъмнява! - Човек се учи докато е жив! - въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Реклама — Зона 3 (728x90)