Дон Корлеоне като малък (12-годишен) седи и пише писмо на Дядо Господ какво иска за Коледа.
Започва писмото "Мили Боже, много ми се иска да имам червен велосипед с лъскави калници, и..."
Къса листа и си мисли: "Няма да стане. Човек убихме преди месец. Обаче, от друга страна, той сам си беше виновен - кой го кара да влиза в нашия район?"
Пак почва: "Господи, много ми се иска за Нова година да имам червен велосипед..."
Пак къса писмото: "Няма да се навие. Участвах в групово изнасилване. Обаче, от друга страна, тя сама си беше виновна - като й предлагахме пари защо не ги взе?"
Пак пише: "Господи!". Спира, замисля се, посяга пак да скъса листа обаче се сеща нещо. Скача, сваля статуетката на Дева Мария от стената, заключва я в един сандък и продължава писмото:
"Исусе, ако искаш пак да видиш майка си..."
Малко еврейче тръгнало на училище в малко градче. Учителката попитала:
- Кой е най-великият човек, който някога е виждал?
Една ученичка вдигнала ръка и отговорила:
- Мисля, че е Джордж Вашингтон, защото той е бащата на нашата страна.
- Това е добър отговор, но не е отговорът, който очаквам.
Друг ученик вдигнал ръка и казал:
- Мисля, че е Ейбрахам Линкълн, защото той освободи робите и помогна да спре Гражданската война.
Учителката отново заявила, че отговорът е добър, но не е правилният. Тогава станало еврейчето и рекло:
- Мисля, че Исус Христос е най-великият човек, живял някога.
Като награда за верния отговор учителката го извикала при себе се и му дала бонбонче.
В междучасието друго еврейче попитало новодошлото:
- Защо каза, че е Исус Христос?
- Бе аз си знам, че е Мойсей, и ти си знаеш, че е Мойсей, но бизнесът си е бизнес.