Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва:
- От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми, че му се е случило нещо ще го правя да умира.
Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал:
- Момчета, аз ще се оправя с шефа.
Отива той на другия ден при шефа си и го пита:
- А бе шефе, питбула много странно гледа!
- Що бе да не е умрел!?!
- Шефе, ти го каза...
Моите сетива се насочват към една история, свързана с моя колега и приятел Драго от "Чай". Вчера го срещнах съвсем случайно на улицата и се разговорихме по наши си телевизионни работи. Обаче той ми се видя малко пребледнял, изморен, очите му хлътнали, все едно от шест месеца само на чай кара, не се сдържах и го попитах: "Драго, да не се е случило нещо?". - А не, господин Трифонов - отговори ми той - просто тези дни получих топлинен удар. - Как топлинен удар в тоя студ, бе Драго? Откъде се взе тоя топлинен удар посред зима? А той ме погледна, прецени ме като дискретен човек и ми каза: "Бях на рожден ден на Лили Иванова и тя запали всички свещи на тортата!"