Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Моите сетива се насочват към една история, свързана с моя колега и приятел Драго от "Чай". Вчера го срещнах съвсем случайно на улицата и се разговорихме по наши си телевизионни работи. Обаче той ми се видя малко пребледнял, изморен, очите му хлътнали, все едно от шест месеца само на чай кара, не се сдържах и го попитах: "Драго, да не се е случило нещо?". - А не, господин Трифонов - отговори ми той - просто тези дни получих топлинен удар. - Как топлинен удар в тоя студ, бе Драго? Откъде се взе тоя топлинен удар посред зима? А той ме погледна, прецени ме като дискретен човек и ми каза: "Бях на рожден ден на Лили Иванова и тя запали всички свещи на тортата!"