Колин водел бурен живот. Когато не се скъсвал от работа, ходел на боулинг или тенис. Един уикенд жена му решила, че му трябва почивка, затова го завела на стриптийз. Той възразил, че не си падал по такива неща, но съпругата му настояла, че ще му се отрази добре.
Когато стигнали, портиерът на клуба казал:
- Здравей, Колин. Как си днес?
Жената се изненадала.
- Просто играя боулинг с него - пояснил Колин.
Седнали в клуба и дошла сервитьорка.
- Радвам се да те видя, Колин - поздравила го тя. - Уиски с лед,
както обикновено, нали?
Съпругата се облещила.
- Сигурно често идваш тук!
- Не, не. Тя членува в моя тенис клуб.
След няколко минути към масата се приближила стриптийзьорка и прегърнала Колин.
- Любимият танц на маса, нали, Колин?
При тези думи жената изхвърчала от клуба. Колин я последвал и видял, че се качва на такси. Хвърлил се след нея в купето и тя започнала до му крещи. След няколко метра таксиметровият шофьор се обърнал и отбелязал:
- Днес май си случил на кофти мадама, Колин!
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.